С първото ми дете постоянно следях всеки скок в растежа, ментален скок и всяка регресия. При промяна в поведението и съня си казвах, че всичко е период и щом премине, сънят му ще се оправи. Имах едно приложение на телефона (The Wonder weeks), което следях и само чаках да дойде “слънчев” период, за да видя подобрение в дневния и/или нощния сън на Борис. Ех, такъв период не идваше и не идваше!
След първите 3 месеца на скокове и регресии осъзнах, че има нещо гнило в цялата тази идея за “чувствителни” периоди и просто спрях да ги следя. Знаейки, че идва някакъв период на развитие, аз очаквах най-лошото и бях постоянно под излишно и фалшиво напрежение. А нали разбирате, че тревожната майка прави тревожно и бебето. Реших да задълбая малко в проучванията за всички тези периоди на бебетата и си дадох сметка, че съвсем изкуствено аз си създавам тревожност. Нека да ви разкажа какво точно представляват тези периоди и защо те НЕ са толкова страшни.
Скок в растежа (Growth spurt)
Периодът, наречен “скок в растежа”, представлява няколко дни, в които бебето увеличава нуждите си за хранене, като е възможно да има по-раздразнително поведение. Този период се забелязва не само при кърмените бебета, но и при бебетата, хранени с АМ.
Бебето периодично увеличава нуждите си за количество мляко, като първия скок в растежа е още около 7-10-ти ден, а следващите през 2-3 седмица, 4-6 седмица, 3 месеца, 4 месеца, 6 месеца, 9 месеца и 12 месеца. Скокове в растежа има и след първата година, като отново се забелязва засилен апетит у детето.
Колкото по-малко е бебето, толкова по-бързо преминава периода. Например: едно новородено ще суче по-често в продължение на 2-3 дни и вече гърдите ще са се адаптирали към новите нужди на бебето.
Ментален скок или криза на растежа (Developmental leap)
Първоначалните проучвания за периодите на регресия идват от 1974 година, когато Robert Horwich прави изследвания върху видове примати, които периодично променят начинът си на сучене. Наричат ги регресивни периоди, тъй като се забелязва еднаква тенденция.
По-късно през 80-те години Dr. Frans Plooij, Ph.D. и Dr. Hetty van de Rijt, Ph.D. проучват шимпанзета в Танзания, при които се забелязват същите регресивни периоди. Холандските психолози решават да изследват и човешките бебета, за да видят дали и при тях има същото поведение.
През 1992 г. публикуват проучване, базирано на 15 двойки майка и бебе, с което доказват, че през първите 20 месеца бебетата преминават през 10 регресивни периода. Същата година публикуват и книгата си The wonder weeks, в която описват всеки период.
Ментален скок е период на развитие, в който бебето придобива ново умение – новороденото започва да се усмихва, да гука, 5-месечното бебе може да се обръща от гръб по корем и обратно, 8-месечното започва да сяда самостоятелно и т.н.
Твърди се, че в точно определена възраст у бебето се “отключва” даденото умение, но след това е решение на самото бебе дали ще го упражнява или не. Например, има бебета, които не гукат, просто защото гукането не им е интересно, според The wonder weeks. Тези скокове са времево определени в книгата/приложението и се проявяват в едни и същи седмици, според дата на термина.
Интересното в случая е, че проучванията за менталните скокове изглеждат донякъде подвеждащи и недостатъчно достоверни. Базирани са на твърде малка извадка от бебета – само 15 бебета, и няма как да се базира цяла теория на толкова малко проучване. Според Dr. Jodi Mindell, Ph.D са нужни хиляди бебета, за да се докаже, че такъв феномен съществува, а не е просто случайност сред десетина избрани бебета.
Всъщност на практика тези ментални скокове имат отражение върху поведението на бебето само в 25-30% от бебетата. Като заключение бих казала, че в действителност периодите на развитие понякога влияят върху поведението на бебето, но не и при всяко бебе, за всеки описан период.
Регресия в съня (Sleep regression)
Терминът “регресия в съня” е широко разпространен от консултантите по детски сън. Тук отново говорим за периоди, през които бебето преминава през усвояването на ново умение, и това би повлияло върху съня му негативно. За разлика от скока в растежа и менталния скок, при които отражението върху съня не винаги е негативно.
Не е ясно ТОЧНО кога ще се прояви дадена регресия, затова всички регресии са описани за период от възрастта на бебето. Например, най-известната регресия в съня през 4-ти месец се проявява най-рано в трети месец или най-късно в пети месец.
През първите 2 години от живота на бебето има общо 5 регресии.
Ето и възрастовите периоди:
3-5 месец – т.нар. Регресия в 4-ти месец, линк към блог пост
7-10 месец – линк към блог пост
10-12 месец – линк към блог пост
18 месец – регресия, свързана с нови умения като тичане, катерене, проговаряне и други. Децата вече разбират причинно-следствени връзки и това води до много тестване на границите.
24 месец – регресия, при която децата временно отказват обедния си сън и отново може да има много тестване на границите и правилата, изградени в семейството.
Не всички бебета имат регресия в съня на каквато и да е възраст. Едни бебета преминават само през една регресия, а други през нито една! Разбира се, има и такива, при които се забелязва и усеща всяка регресия, но това са само малка част от бебетата.
Регресията в съня е нещо нормално – бебето усвоява нови умения, което нарушава съня му. Кое бебе би искало да спи, ако е открило, че може да пълзи из леглото, вместо да лежи и да се приспива? Ентусиазмът е огромен и временно бебето ще предпочита да упражнява новите си умения, вместо да спи. И през деня, и през нощта!
В общи линии всички тези периоди:
- Не се забелязват при всички бебета.
- Не е задължително бебето да минава през абсолютно всеки период.
- Не винаги периодът влияе негативно на съня на бебето, много често бебето спи дори повече и по-добре!
- Не са толкова страшни!
В случай, че бебето ви минава през регресивен период, вижте това видео, в което давам съвети за това как да върнем режима след регресия.